Актрисата Джералдин Чаплин пристигна в България за 27-ото издание на „София филм фест“. На летището в столицата тя бе посрещната с цветя от директора на фестивала Стефан Китанов.
Това е първо посещение на Джералдин Чаплин в България. У нас, в рамките на кинофорума, тя ще получи „Наградата на София“ на Столичната община. „За мен това означава много“, каза актрисата пред български медии.
В София тя ще представи един от последните си филми – „Лука“. „Моят персонаж първоначално е бил написан като мъж, но накрая аз изпълних ролята“, разказа Чаплин.
„Лука“ (Белгия-Италия-Нидерландия-България-Армения) е вдъхновен от „Татарската пустиня“ на Дино Будзати. Главният герой Лука е млад войник, който жадува да се впусне в битка и попада в изолирана крепост. В тази сурова, безпощадна среда Удуърт избира да повери ролята на Генерала на единствената жена – и това е Джералдин Чаплин.
Режисьор на филма е Джесика Удуърт. В актьорския състав са още Йонас Смълдърс, Ян Беевут, Самвел Тадевосян, Джанго Шривънс, Брюно Жорис. В една от ключовите роли е и българският актьор Валентин Ганев. Черно-бялата визия на филма е на Виржини Сурдеж. Музиката е на Техо Теардо, композирал за Паоло Сорентино и Габриеле Салваторес.
Българското участие има художникът-сценограф Сабина Христова и художникът по костюмите Ека Бичинашвили. Копродуцент от българска страна е „Арт фест“ (Мира Сталева, Стефан Китанов), финансирането е осигурено от Националния филмов център.
Джералдин Чаплин е първата дъщеря на Чарлз Чаплин и Уна О’Нийл, и внучка на Нобеловия лауреат Юджийн О’Нийл. Родена е в Санта Моника през 1944 година. Голяма част от детските си години прекарва в швейцарски пансион. Първоначалната й амбиция е да стане професионална балерина. Тя решава да напусне колежа и да учи в Кралската балетна академия в Лондон, където е приета през 1961 година. Танцува професионално в продължение на една година в Париж, където я открива Дейвид Лийн и я кани да участва в „Доктор Живаго“ (1965).
По време на 12-годишната си връзка с режисьора Карлос Саура, Джералдин Чаплин се снима в едни от най-успешните си филми, между които „Ментовка с лед“ (1967), „Ана и вълците“ (1973), „Елиса, живот мой“ (1977). „Да отгледаш гарвани“ (1976) е филмът, който й донася световна слава.
