Марко Приморац, министър на финансите на Хърватия, пред БТА: Страната ни е готова да съдейства на България по пътя към еврозоната

20

Министерството на финансите и Хърватската централна банка сме готови да помогнем на българските си колеги, ако те се обърнат към нас за съвет по отношение на приемането на еврото. Това заяви в специално интервю за БТА министърът на финансите на Хърватия Марко Приморац. Страната му официално ще стане 20-ият член на еврозоната на 1 януари 2023 г.

По-рано тази седмица той прие българска делегация, водена от вицепремиера по управление на европейските средства Атанас Пеканов, в чийто състав влизаха и експерти от Българската народна банка и Министерството на финансите.

Приморац посочи ясните правила, които страната е приела с цел да повиши осведомеността на хърватските граждани по пътя на Загреб към еврозоната – от двойното показване на цените до това как се закръгляват те до втория десетичен знак. Именно това е една от мерките срещу опасенията на обществото предвид очакванията, че приемането на единната валута само по себе си ще тласне нагоре инфлацията.

Приморац посочи още, че страната трябва да приеме 77 законопроекта преди 1 януари, свързани с влизането във валутния съюз, макар кандидатурата на страната за еврозоната да бе одобрена през юли.

Какви ползи за икономиката носи приемането, но и какви са важните стъпки за това гражданите и бизнесът да се уверят в тях, разказва хърватският министър в интервюто, чийто пълен текст следва.

 

– Какво беше най-голямото предизвикателство за Хърватия по пътя й към еврозоната?

– Първо искам да ви поздравя с добре дошли в Министерството на финансите. Що се отнася до приемането на еврото, винаги е предизвикателно да се адресира въпросът за замяна на дадена валута с друга. Едно от най-големите притеснения на обществото беше за страха от инфлация. Така че, след като се обясни в детайли пред гражданите и бизнеса, че приемането на единната валута няма да предизвика ръст в цените, както и като се получи подкрепата на експертите и останалите политически сили, процесът става по-трудно обратим.

 

– България и Хърватия бяха приети заедно във валутния механизъм ЕРМ 2 (ERM 2), но еврозоната е реална перспектива пред Загреб. Какво направи разликата?

– Още с приемането ни в ЕРМ 2 ние си поставихме ясна цел да приемем еврото на 1 януари 2023 г., като целта ни беше да изпълним всички изисквания за влизането в еврозоната. В същото време имахме силна политическа воля, визия и лидерство, за да запазим стабилна фискална позиция. Искам да кажа и че не само приемането на страната в еврозоната, но и цялото пътуване към тази цел беше положително за страната. През това време успяхме да излезем от процедурите по свръхдефицит и от тази за прекомерните макроикономически дисбаланси (наложени от ЕК – бел. р.).

– Поставянето на конкретна дата за влизането на страната в еврозоната ли е една от ключовите стъпки към единната валута?

– Определено. Има и много техническа и оперативна работа, включително и комуникационната кампания, защото това не е лесен процес. Той е изпълнен с предизвикателства и е важно колкото е възможно повече хора, които имат отношение към проблема, да бъдат привлечени и да окажат подкрепа, когато се извървява пътят.

 

– В последното проучване на Евробарометър видях, че подкрепата за приемането на еврото в Хърватия е спаднала, макар да продължава да е над 50 процента. Смятате ли, че тенденциите отново ще се обърнат и доверието в единната валута ще се повиши, след като влезете в еврозоната?

– Със сигурност. В момента огромна част от депозитите и заемите са деноминирани в евро, този дял достига 70 на сто, т.е. и в момента Хърватия е силно обърнала се към единната валута държава.

Важно е да се отбележи, че след обявяването на решението за приемането ни в еврозоната, както и за това, че ще станем част от Европейския стабилизационен механизъм (ESM), бе повишен кредитният рейтинга на страната с две степени. Така достигнахме най-високата оценка по този показател в историята си, което очакваме да се отрази положително на цената на финансирането (лихвите по дълга – бел. р.), което от своя страна ще се отрази върху лихвените нива за домакинствата и бизнеса. 

От днешна гледна точка можем да кажем, че ползите от еврозоната са вече видими и така смятам, че подкрепата за еврото ще нарасне.

 

– Какви други ползи ще има за домакинствата и бизнеса приемането на еврото?

– Елиминирането на валутните рискове, което засяга и държавния ни дълг, е една такава полза. Очаквам да има положително влияние и върху преките чуждестранни инвестиции. Що се отнася до директните ползи за гражданите – ще намалеят общите разходи за превалутиране, които в момента са около 180 млн. евро годишно, което не е за пренебрегване.

Бидейки страна, отворена към туристите, смятаме, че с еврото ще бъде по-лесно за нашите гости, защото няма да им се налага да обменят своята валута, преди да я разходват тук.

 

– Каква размяна на опит поиска българската делегация, водена от вицепремиера по управление на европейските средства Атанас Пеканов, по отношение на пътя ви към единната валута?

– Видяхме, че българската страна е решена да извърви пътя към еврозоната и Хърватия ще бъде насреща, за да оказва помощ по време на този процес. По отношение на техническите и оперативните дейности Министерството на финансите на Хърватия е изцяло на разположение, защото въвеждането на еврото е малко или повече голямо предизвикателство със своите технически и оперативни дейности. Затова ние и Хърватската централна банка сме готови да окажем помощ, ако такава е необходима.

 

– Очаквате ли еврото да допринесе за допълнително повишаване на вече високата инфлация?

– Всъщност не. Ако се обърнем назад и погледнем опита на последните няколко страни, които влязоха в еврозоната, се вижда, че инфлационният натиск при тях се е движил в рамките на 0,0 до 0,4 процента и не очаквам съществен риск в тази посока. Въпреки това ние в момента усещаме този натиск от други източници, за които всички знаем и не е необходимо да посочваме подробно.

Смятам, че правителството трябва да бъде открито в този процес, защото ако има ясни правила, като например двойното обозначаване на цените в националната ни валута, куната, както и в евро, при ясен обменен курс, ако всичко това бъде обяснено на гражданите, те ще знаят, че с т.нар. закръгляване на цените инфлацията няма как да стане висока, спрямо предварителните очаквания.

В Хърватия имаме правило, че ако третият знак след запетаята (0,00Х) е 5 или повече, не можем да увеличим втория знак с повече от 1 (0,01) и така става ясно, че няма как това да добави толкова към инфлацията, колкото някои опоненти на еврото смятат.

 

– Ще привлече ли повече туристи приемането на еврото?

– При всички случаи ползи за тях ще има, но аз не съм толкова убеден, че се интересуват толкова от валутните курсове, щом решат да посетят дадена страна, а го правят, за да се запознаят със забележителностите на Хърватия. 

– Подготвяте ли се за някакъв вид отбелязване на момента, в който ще приемете еврото?

– Все още не сме се замисляли за това. В момента продължаваме да преодоляваме редица предизвикателства, включително и технически. Една част от тази работа е да променим 77 закона във връзка с приемането на еврото. Миналата седмица внесохме за разглеждане 65 законопроекта, като в момента подготвяме и останалите, така че има още много работа, която трябва да бъде завършена. Един такъв въпрос е и снабдяването и разпространението на новата валута.

Мисля си, че все пак ще успеем по някакъв начин да отбележим влизането в еврозоната на 1 януари 2023 г.

Този уебсайт използва бисквитки, за да подобри вашето изживяване. Ще приемем, че сте съгласни с това, но можете да се откажете, ако желаете. Приемам Прочети още