Без конфликти на интереси в Обществения съвет на НДБ

– проф. Литвиненко, в края на миналата седмица имахте среща с новия здравен министър Катя Ивкова за съдбата на Националната педиатрична болница.

Каква ще бъде тя, ще я има ли тази болница? – Това беше една доста забавена във времето среща с новия здравен министър.

Бях я поискал още, когато стана ясно, че г-жа Ивкова е новият министър, и затова отидох на нея с известен скептицизъм.

Получи се обаче един доста добър диалог.

На срещата бяха и двамата й заместници.

Обсъдихме не само проблемите с така неслучващата се болница, но и други, съвсем немаловажни, свързани с детското здравеопазване и лекарите-педиатри.

Постигнахме разбиране по доста въпроси.

Оказа се, че сегашното ръководство на МЗ не беше в течение на доста неща, но това е естествено, след като досега не са се занимавали с тези проблеми.

За самата болница всички са наясно, че има стопиране в момента, което е заради обжалване на конкурса за проектиране.

Чака се решението на Комисията за защита на конкуренцията.

От него ще стане ясно дали ще се продължи по-нататък или ще се отиде към съдебни дела, които биха забавили още повече нещата с болницата.

Този проблем беше предвидим донякъде.

По-големият беше забавянето в периода от приключване на заданието и обявяването на конкурса – неясно защо предходните екипи на МЗ го допуснаха, а то продължи не по-малко от година.

Тук някой от управляващите в миналото дължат обяснение, защо това се проточи.

Сега сме на изчакване, докато нямаме решение на КЗК.

Другият сериозен въпрос, който обсъдихме беше възстановяването на Обществения съвет за болницата.

И тук искам да отбележа, че в предходните месеци, при предишния екип на МЗ подходът за това беше доста хаотичен.

Предишният здравен министър заяви желание за възастонявоването му.

Имахме една среща с проф. Михаил Околийски, на която поставихме нашите условия, какъв трябва да е редът и правилникът.

Реално, до последният ден предходният министър, точно Околийски, не подписа заповед за конституиране на съвета.

Интересното е, че в 17.00 часа беше обявен новият състав на МЗ, а два часа по-късно, в 19.00 часа той подписа заповед с половинчат съвет, в който не фигурираха лекари от предходния.

Лично аз отказах да предприемам каквото и да е по отношение на съвета, защото смятам, че не е негова работа в последния ден да предопределя какво ще върши следващиятг министър и с едно излишно бързане да не му остави време той да прави концепции и да възстановява обществения съвет за Националната детска болница.

Това не беше редно! Оказа се, че други колеги също са отказали.

Припомням, че Общественият съвет беше конституиран непълно.

Последваха още действия с неясно направление.

Сега вече, след срещата с министър Ивкова ще заявя искане за включване в съвета от името на Българската педиатрична асоциация (БПА), защото предвид концепцията ми, водещата роля трябва да е именно на асоциацията.

И тук искам да припомня, че проектът и намерението за детската болница беше нещо, започнало като намерение преди 50 години, но беше забравено.

Бившият, вече покоен председател на БПА проф. Владимир Пилософ инициира отново намерението на Национална детска болница.

Ето защо няма как асоциацията да не бъде представена въобще, както е в момента.

Именно Общественият съвет е най-заинтересованата структура, която ще даде основата на една такава болница.

Предложих на министър Ивкова задължително да бъде разширен съставът на Обществения съвет, като бъдат представени основните структури, които би трябвало да населят новата болница.

Това означава в него да има представители на хирургичната общност, колеги от Националната кардиологична болница, от Клиниката по онкохематология на ИСУЛ, въобще на всички структури и специалности, които ще работят в НДБ.

В заданието ние вече сме определили броя на клиниките, броя легла и всичко останало.

Предстоят повече проектантски и строителни работи.

Освен това, нужно е да има не само архитекти и строителни инженери, но от юрист с опит в конкурсите и регистрацията на заведения от такъв тип и други стъпки, които ще са изключително важни.

Той трябва да ни ориентира по тях, защото нито ние, лекарите, нито хората от неправителствените организации в съвета, сме добре запознати.

С министър Ивкова и заместниците й постигнахме съгласие накъде трябва да се върви.

Очакваме оттам окончателно решение кой ще влезе в Обществения съвет.

По време на срещата заявих, че трябва да се изчистят номинациите на хора, които са в конфликт на интереси. – Досега имаше ли членове в Обществения съвет в конфликт на интереси? – В представения към момента съвет, според мен има такъв човек.

Смятам, че доц. Боряна Аврамова, която е началник на Клиниката по детска клинична онкология и хематология, защото съпругът й е архитект и е член на Камарата на архитектите.

Не казвам, че тя би злоупотребила, но смятам, че не е редно, защото би могло да възбуди някакво съмнение в обществото.

Това е и ролятан на Обществения съвет, да гарантира всичко по отношение на прозрачността и честността на процедурите.

Освен това, директорът на Специализираната детска болница „проф. Иван Митов“ д-р Благомир Здравков вече е избран за директор на новата Детска болница в Бургас и се очаква във всеки един момент да отиде там.

На практика, той ще е в структура, която е напълно конкурентна – едно ново лечебно заведение, което ще се бори за място под слънцето, т. е. за специалисти, пациенти и т. нар.

Точно той да е в Обществения съвет за изграждането на Националната детска болница в момент, в който трябва да осигури кадри за тази в Бургас, също ми се струва конфликт на интереси.

По време на срещата с министър Ивкова обсъдихме и скъпите лекарства, разликите в цените им и как би могъл да бъде решен този въпрос. – В бъдещата Национална детска болница, да се надяваме, че този път наистина тя ще стане факт, ще има нужда от специалисти, от професионалисти по здравни грижи.

Откъде ще бъдат взети? Имате ли план за преодоляване на дефицита и осигуряването им, докато сградата бъде построена? – Ето това е големият ни проблем – как да бъдат създадени, привлечени специалисти, но и задържани да работят в НДБ.

Още по-сложен е въпросът с медицинските сестри, заради липсата на които и сега в Специализираната детска болница „проф. Иван Митов“ изнемогваме и едва успяваме да съставим графиците.

Всеки ден става все по-трудно, защото повече от тях са на пенсионна възраст, на други скоро им предстои.

Във всеки един момент, която и да е тях, може да се откаже да работи и не може да бъде спряна.

Попълнение с нови кадри почти нямаме.

Ползваме колеги, които следват медицина и в последните години имат право да работят като медицински помощници.

Така успяваме да свържем графика, но те са за кратко време.

Има специфични дейности, за които трябва да има хора за по-продължително време.

В Отделението по неврология ни трябва специалист, който да прави електроенцефалограми.

Имаме един човек, две други се пенсионираха.

Сега той, ако излезе в отпуск, не е ясно какво ще правим.

Ще трябва да обучаваме други, което отнема време или лекарите да се занимават с лаборантска работа – нещо, което ще отнеме време на тях за основната им работа.

Сега виждате, колко е сложна в сегашната Специализирана болница за детски болести, а още по-сложно ще стане, когато отворим Националната детска болница с много отделения и легла – нещо, което изисква многоброен персонал.

Този въпрос не е никак лесен за решаване. – Вие как виждате разрешаването на този проблем, на обучаването на специалисти, които да останат в България? – Ето в това е проблемът, как те да не заминат, как да останат.

Сега се обучават, но не ги виждаме между нас.

Най-важното е хората да бъдат привлечени с много добро заплащане.

Макар и сега да се правят някакви усилия в тази посока, то все още не е атрактивно за младите хора.

Когато го сравнят с която и да е друга професия, не изискваща такъв висок ценз, отговорност, натовареност, разпокъсан график и редица неща, ограничаващи личния живот, жертвата остава за този, който решава да остане да работи тук.

Затова и млади хора решават да заминат или да работят тук нещо по-доходно, с по-малко натоварване и повече време за семейството, което е извън болницата.

Не е въпросът обаче и само до материалната част.

Не е възможно да се вдигат само заплатите на младите колеги и специализанти, защото те ще се доближат, дори ще станат по-високи от тези на началниците на отделения.

Няма лошо в това, но няма как да се получи.

Държавата трябва да намери най-правилният и системен подход за заплащането в сферата на здравеопазването.

Не го ли направи, утре можем да се окажем без медицинска помощ. – Дали новата сграда на Националната детска болница няма да изпревари този системен подход, проф. Литвиненко? – Не бих се учудил, защото нещата пак опират до дипломиралите се и все още работещи към момента – хората в предпенсионна и пенсионна възраст.

Това обаче няма да продължава вечно.

При всичкото ни желание, чисто физически не е възможно човек да работи до безкрайност, но решаването на въпроса с нови кадри на хоризонта не се вижда.

Това е най-спешното, на което МЗ трябва да търси решение преди построяването на новата болница. – Ще поставите ли отново въпроса за дефицита в здравната комисия в парламента? – Теоретично, и предходните състави на ресорната комисия, не се обявяваше против решаването на проблема с дефицита на кадри и младите лекари.

Друг е въпросът, колко активно се работеше по него.

Ако сегашният състав на комисията има желание да покаже на хората, че има грижа за кадрите, би трябвало да се стигне и до някакви решения.

Как това ще се получи, предстои да видим.

Ние, от Българската педиатрична асоциация винаги сме били и сме готови за срещи и разговори.

Истината е, че в предходните комисии, на които проф. Костадин Ангелов беше председател, ни е съдействал по повдигнатите от нас въпроси.

Да видим как ще е сега.

И отново казвам, трябва да се представят в Обществения съвет на бъдещата НДБ хора от всички структури, каквито ще работят в нея, за да постигнем максималните привлекателни условия за колегите т отделните специалности, които да работят в нея. – Половин век България строи своята голяма педиатрична болница в София, която все още не е факт.

Бургас обаче, без много шум изпревари столицата с новата Детска болница „Света Анастасия“.

Защо се случи така, какво е обяснението Ви? – Преди десетилетия, по времето на Тодор Живков, идеята тръгна като Университетска детска болница, сега идеята прерастна в Национална детска болница, за да могат всички услуги, всички специалисти, най-добрите от тях, най-добрата апаратура да е на едно място в полза на децата.

При така сменящите се за по няколко месеца правителства, нямаха никакъв интерес да се заемат с нещо по-перспективно от придвижване на най-належащите към ммента неща.

Ако хоризонтът на сегашния кабинет е по-дълъг, то вече няма да има оправдание да не придвижи нещата до степен да виждаме някакви реални резултати.

От предишните такова нещо не можеше да се изисква, защото нямаха време да навлязат в работата, какво ли пък да свършат.

Например, предходняи министър Оклийски обичаше да си отчита някакви извършени неща, като например, че е тръгнал разширеният неонатален скрининг, който към момента въобще не е тръгнал.

В този скрининг влязоха още три болести.

Едната от тях е спиналната мускулна атрофия.

При нея изключително важно е колко бързо ще започне лечението й.

Околийски пусна машината, образно казано, натисна копчето.

Но не е само до копчето – имаме диагноза, но нямаме логистика какво правим след това.

Не е ясно, как ще бъде осигрявано лечението, защото времето за терапия е решаващо.

Минаха месеци, но от МЗ така и не направиха нищо.

Хубавото е, че от НЗОК откликнаха в лицето на доц. Петко Стефановски.

Направени бяха опити за промяна на сроковете за отпускане на лекарства, но това пак не решава останалата част от логистиката.

При срещата ми с министър Катя Ивкова в края на миналата седмица, поставих и този въпрос, за да имаме полза от скрининга и да не остане той само до установяване на диагнозата.

Има и други тревожни неща. – Кои са тези тревожни неща? – Клиничните пътеки в педиатрията, те все така остават недофинансирани.

Първоначалната цена на КП за епилепсия нямаше и 400 лева.

Същевременно, имаше други КП, оценени за по няколко хиляди лева.

Годините на съществуване на пътечната медицина имаше някакво увеличение, но като се прибави инфлацията е ясно, че ръст с 200 лева, пак не е достатъчен.

Ето така, педиатричните клинични пътеки ценово пак са на опашката. – Трите неща, които според Вас, новото ръководство на МЗ и кабинета трябва да решат в сектор Здравеопазване? – Първото е да помислят за кадрите, предимно за медицинските сестри, както и за младите колеги и цялостно да се реши въпросът за достойното им заплащане.

Скромното ми мнение е, че това може да се случи чрез увеличаване на здравноосигурителната вноска – нещо, което никой не иска, но е необходимо.

Трябва да увеличиш размера на баницата, за да могат и отделните парчета да бъдат по-големи.