ЧСИ предложиха производството за личен фалит да бъде опростено

Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) предлага производството за личен фалит да бъде значително опростено и много по-евтино за длъжниците. Това съобщи председателят на КЧСИГеорги Дичев в интервю за БТА.

Според Дичев, законопроектите, приети на първо четене, повтарят слабостите на предходния проект и не постигат основните си цели – справедливо удовлетворяване на кредиторите и погасяване задълженията на длъжниците.

„Предлага се моделът на търговската несъстоятелност с всички, свързани от това неблагоприятни последици за българските граждани. Не се разрешават двата основни проблема на предходния проект – изключително тромаво и сложно съдебно производство и изключително високата цена, която длъжниците ще трябва да плащат за него“, обясни председателят на КЧСИ.

Според Камарата, производството за личен фалит трябва да бъде опростено, тъй като от него ще се възползват най-бедните граждани. Георги Дичев предлага няколко конкретни промени:

„При образуване на изпълнително производство съдебният изпълнител проучва имущественото състояние на длъжника, налага обезпечителни мерки върху него и го описва. Тази информация и действия следва и могат да бъдат използвани за целите на несъстоятелността. По този начин значително ще се намалят разноските по процедурата в интерес на длъжниците и кредиторите“, посочи Дичев.

Особено притеснителен, според председателя на КЧСИ, е въпросът с високите такси, които ще трябва да заплащат гражданите, решили да се възползват от производството за личен фалит.

„Не знам каква ще бъде реакцията на хората, които подадат молби за фалит по новия закон, когато разберат, че трябва да платят няколко хиляди лева само за възнагражденията на синдика, това е заложено във всички проекти“, предупреди Дичев.

Той отхвърли и аргументите, че длъжниците искат да избягат от съдебния изпълнител: „Ние имаме информация от около 1 милион изпълнителни дела и можем отговорно да заявим, че хиляди български граждани са във фактически фалит, те искат и очакват проблемите им с правосъдието и кредиторите да приключат и да започнат живота си начисто.“

Голям проблем след приемането на закона, според КЧСИ, е рискът недобросъвестни лица да се възползват от него. Дичев посочи, че опитът на държави като Румъния показва именно такава тенденция.

„Уредбата е такава, че обстоятелствата за добросъвестност ще се приемат за налични с декларация от длъжниците. Не очакваме и без това натовареният съд служебно да проверява всяко едно от тях, което ще доведе до автоматично спиране на хиляди изпълнителни производства“, обясни той.

За решаване на този проблем, КЧСИ предлага съдът да ползва доклад от съдебния изпълнител, пред когото има висящо изпълнително производство срещу длъжника, за проверка на заявените обстоятелства.

Георги Дичев коментира и тенденцията в Европа за разширяване на правомощията на частните съдебни изпълнители: „В повечето държави вече е обичайна практика съдебните изпълнители да събират вземания по механизма на ‘доброволното изпълнение’, да документират фактически обстоятелства и да провеждат доброволни продажби на имущество по искане на собственика.“

Въпреки това, в България, според него, се наблюдават противоположни процеси: „У нас започнаха точно обратните процеси – на популистко, антидържавническо хулене на съдебните изпълнители и на постоянното им законодателно ограничаване. Резултатът е, че от няколко години професията на ЧСИ се бори не за подобряване, а за оцеляване. От 220 колегите са вече само 180.“