Днес почитаме Света Варвара – Покровителка на болните и жените в българския фолклор
Света Варвара е родена в семейството на аристократ езичник от Илиопол и се отличавала с изключителна красота. Тя се запознава с християнството и приема свето кръщение. Когато баща й научава, че тя се е обърнала към християнската вяра, нарежда да я бичуват и получава съгласието на местния управител, Мартиан, да я осъди на смърт.
По нареждане на баща си, Света Варвара е обезглавена. Според преданието, Божието възмездие не закъснява – бащата на Варвара и управителят на града са поразени от мълния, като наказание за тяхното нечестиво дело. През VI век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол.
В някои български райони Света Варвара е почитана като покровителка на болните деца, особено на тези, страдащи от дребна шарка, и затова хората я наричали "Баба Шарка". Жените в тези райони месели и раздавали за здраве специални "къпани" питки. Друг обичай, свързан с празника, е варенето на боб, като по няколко зърна се слагат на коляното на детето и то трябва да ги изяде без ръце.
В някои местности Света Варвара се почитала и като покровителка на домашните птици. Празникът, който съвпада с нейния ден, бил наричан също и "Женска Коледа", защото девойките обикаляли домовете, пременени, и пеели песни за здраве. В този ден, по време на седенките, девойките предсказвали бъдещите бракове на момците и момите, като се гадаело коя девойка за кого ще се омъжи.
В българския фолклор съществува поговорка, свързана с празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември): "Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща".
В село Бобошево празникът на Света Варвара се празнува със запалване на големи огньове на кръстопътищата. Момците прескачат огньовете за здраве и се състезават коя махала ще запали най-големия огън. Момите пък месят питки и варят различни варива като жито, боб, ръж, ечемик, царевица, грах и леща, които раздават на всички за здраве.
