Грузия на кръстопът: Протести, разделения и борба за бъдеще
Нана Двалишвили, заедно с хиляди протестиращи в Тбилиси, изразява недоволството си срещу проруското управление на страната. „Историята се повтаря – правителството се избира и след това не иска да си тръгне мирно. Затова сме принудени да протестираме“, споделя 55-годишната грузинка.
Протестите, напомнящи Майдана в Украйна през 2013 г., са предизвикани от действията на управляващата партия „Грузинска мечта“, която ограничава европейската интеграция на страната в полза на връзките с Русия. Сблъсъци с полицията, използването на сълзотворен газ и стотици арестувани създават нова вълна на напрежение.
Грузинското общество, особено младото поколение, настоява за демокрация и интеграция с Европа. Протестите са символ на културната и политическа борба между тези, които искат ориентация към Западна Европа, и онези, които предпочитат връзките с Русия.
Президентът на Грузия, Саломе Зурабишвили, заявява, че протестите са реакция срещу „руска специална операция“, целяща да засили влиянието на Москва. В същото време Кремъл определя безредиците като вътрешен проблем.
Младите грузинци са сред основните участници в демонстрациите. Според протестиращия Сандро, на 21 години: „Казаха ни достатъчно. Знаем какво планират, но няма да се предадем.“
Ситуацията е сложна, тъй като икономическата зависимост на Грузия от Русия остава значителна. В същото време, европейската интеграция е блокирана заради липсата на демократични реформи.
Експерти предупреждават, че ситуацията може да се влоши, ако протестите продължат да бъдат игнорирани от правителството. Според Мария Снеговая от Центъра за стратегически и международни изследвания, Грузия може да се изправи пред „изгубено поколение“, ако европейските ѝ амбиции останат нереализирани.
Разделението между прозападни и проруски настроения в страната подчертава напрежението. Въпреки това, младото поколение остава надеждата на грузинското общество за постигане на промяна и европейско бъдеще.
