Масов бойкот в Хърватия води до значителен спад в продажбите
Продажбите в Хърватия отбелязаха значителен спад по време на общонационален бойкот на пазаруването, организиран в знак на протест срещу нарастващите цени на хранителните продукти и инфлацията в страната, според официални данни.
Протестът, иницииран от потребителски групи, целеше да окаже натиск върху търговците на дребно, обвинявани за увеличаващата се инфлация, предадоха АФП и БГНЕС.
Призивът за бойкот беше широко разпространен в социалните медии в началото на седмицата, като хърватите бяха насърчавани "да не купуват нищо".
Към 11:00 ч. местно време магазините са издали с 40% по-малко касови бележки в сравнение със същия период миналия петък (17 януари), съобщиха от данъчната администрация на страната. Общият оборот е бил с 47% по-нисък в сравнение с миналата седмица, допълниха те. Потребителските групи изразиха задоволство от реакцията.
"Бойкотът шокира търговците на дребно", заяви Йосип Келемен от групата за защита на потребителите "Halo, inspektore", която призова за протеста. "Хората се чувстват измамени. Дори заможните хора ни подкрепиха, те се чувстват по същия начин", добави Келемен.
Бойкотът беше подкрепен и от опозиционни партии, профсъюзи, някои местни знаменитости, както и от двама министри. Местните медии публикуваха в социалните мрежи съобщения за празни магазини и вериги за хранителни стоки в цяла Хърватия.
Според икономически експерти инфлацията в Хърватия се дължи основно на раздутия публичен сектор, една от най-високите ставки на данъка върху добавената стойност (ДДС) в ЕС, както и на застаряващото и намаляващо население.
През декември годишната инфлация в страната от 4,5% беше най-високата в еврозоната, където средната инфлация е едва 2,4%. Средната нетна заплата в Хърватия е 1366 евро през ноември, според официалните данни.
Потребителските групи многократно са се оплаквали, че цените непрекъснато се повишават, откакто Хърватия прие еврото за своя валута през януари 2023 г.
