Намаляване на продължителността на живота в Европа: фактори и тенденции

Ново проучване, публикувано в списание The Lancet, показва, че средната продължителност на живота в европейските страни е намаляла леко между 2011 и 2021 година. Въпреки че европейците живеят по-дълго от 1990 г. насам, комбинирани фактори като здравни проблеми, пандемията от COVID-19 и лошите навици, като тютюнопушенето и прекомерната консумация на алкохол, са довели до намаляване на постигнатия напредък.

„Установихме, че смъртността от сърдечносъдови заболявания е основният фактор за намаляване на очакваната продължителност на живота между 2011 и 2019 г.“, каза д-р Никълъс Стийл, водещ автор на проучването. Най-голям спад в продължителността на живота е отчетен в страни като Гърция, Италия, Португалия, Франция, Австрия, Нидерландия, Испания, Германия, Люксембург и Финландия.

Независимо от това, проучването показва, че страните, инвестиращи в подобряване на хранителните навици и здравните услуги, като Норвегия, Исландия, Швеция, Дания и Белгия, са успели да запазят по-добри показатели за продължителност на живота, дори след пандемията от COVID-19.

Проучването подчертава, че основни фактори за продължителността на живота са индивидуалните навици, като хранене и тютюнопушене, както и ефективността на националните здравни системи. В допълнение, социални фактори като бедността и неравенството също играят важна роля. „Големите съкращения в здравеопазването и социалните грижи от 2010 г. насам, особено в социално-икономически лишените райони, повлияха на здравето и забавиха напредъка в намаляването на смъртността“, обясняват изследователите.

Нарастващите разходи за храна в Европа също правят здравословното хранене недостъпно за милиони хора, като това засяга най-силно семейства с ниски доходи.

Проучването на ОИСР за 2024 г. показва, че разликата в продължителността на живота между различните държави в Европа може да достигне до 8 години. Испания, Италия и Малта се нареждат сред страните с продължителност на живота, която е с повече от 2 години над средната за ЕС, докато Латвия и България са с над 5 години под средната стойност.

Въпреки тези предизвикателства, Европейският съюз наскоро се отказа от действия, свързани с борбата с основни здравни проблеми, като Европейския план за борба с рака и мерки срещу сърдечносъдовите заболявания, което поставя под въпрос ангажимента на ЕС към подобряване на общественото здраве.