Петте елемента в изграждането на учителя: Липсата на една брънка скъсва веригата

проф. Пол Кършнър, образователен психолог, в „Диалог за бъдещето“, 9.6.2026 г.

Качественото обучение на учителите съдържа пет елемента, които трябва да бъдат покрити правилно.

Ако липсва една брънка във веригата, цялата верига ще се разпадне.

Това коментира проф. Пол Кършнър, образователен психолог, във втората част от интервюто, излъчено в предаването „Диалог за бъдещето“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Явор Джонев.

Първият елемент е специфичното знание за предмета – учителят не може да преподава това, което не знае.

Вторият е когнитивната психология – как учим и как работи когнитивната ни архитектура, обясни проф. Кършнър.

Това означава, че учителят не може да преподава правилно, ако не знае какво се случва в главата на учениците.

Третият елемент е дидактиката или инструкцията – преподавателят да знае техниките за подпомагане на ученето и коя да избере.

Четвъртият са средствата, които са на разположение – ако учителят познава инструктивния елемент на материала, който иска да преподава, може да избере кои медии са най-подходящи в дадената ситуация.

Той може да избере дали да застане пред класа и да разкаже нещо, дали да накара учениците да работят индивидуално или в екип.

Последният елемент е педагогиката – как учителите се отнасят един към друг и към децата, как поддържат добър климат в класа, как създават психологичеки безопасна учебна среда.

„Тези пет аспекта трябва да бъдат преподадени и научени по време на обучението на педагозите, да съществува хоризонтална и вертикална последователност в учебния план.“ Студентите по педагогика стават учители, когато започнат да практикуват.

Добре е в началния период на обучението си да имат възможност да практикуват в реална училищна среда, изтъкна проф. Кършнър.

Далечен трансфер на наученото – как е възможно това? Трансферът на знания означава, че когнитивните процеси, използвани в различна ситуация, са същите, които сме научили да използваме в други ситуации, отбеляза събеседникът.

Затова е нужно да се създадат учебни контексти, които позволяват на учениците да осъзнаят приликите и разликите между контекстите и как се използват концепциите, добави той.

Тук помагат две желани трудности – контекстуалната интерференция и преплитането.

И двете способстват да разграничим нещата, които изглеждат еднакво на повърхността, но са различни концептуално или неща, които изглеждат различни на повърхността, но са еднакви концептуално, а това е ключът към трансфера.

Известен експеримент включва хора, научили за конкретна военна ситуация, която препоръчва вместо да се влезе с цялата армия в устата на врага, където много хора биха загинали, силите да се разделят и да се атакува от осем различни посоки.

„Това се изучаваше в час по история, но не беше преподадано така, че да накара учениците да мислят за концепцията. Когато същите тези хора бяха попитани за унищожаване на тумор, където радиацията, нужна за убиването му, би убила и много здрава тъкан, те можеха да използват обобщението, че вместо една масивна доза трябва да се направят осем по-малки от различни посоки като в ситуацията на бойното поле.“ Това е въпрос на създаване на учебни ситуации, в които учениците са принудени да разберат разликата между повърхностното и концептуалното ниво.

Ако учителите съумеят да го направят, тогава могат да постигнат трансфер на наученото, посочи проф. Кършнър.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Диалог за бъдещето“ можете да гледате тук.