Петя Дубарова - младата поетеса, чийто живот и творчество оставиха дълбока следа

На 4 декември 1979 година България губи един от своите най-ярки млади поетични таланти. В своя дом в град Бургас, едва на 18 години, Петя Дубарова слага край на живота си, погълнала сънотворни хапчета.

В кратка предсмъртна бележка Петя Дубарова оставя само няколко думи, които оформят стихотворение: „Измамена / Младост / Прошка / Сън / Спомен / Зад стените на голямата къща / ТАЙНА“.

Единствената стихосбирка на Петя Дубарова - "Аз и морето", излиза през 1980 година, след смъртта ѝ. По-късно нейното творчество е събрано в книгата "Най-синьото вълшебство", която включва стихове, писма и личния ѝ дневник.

Година преди трагичния край, в своя дневник, Петя споделя дълбоки размисли за живота: „Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо...“
В една от последните си изповеди тя пише: „Не искам да живея в заслепение... Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници.“

Почитаме живота и творчеството на Петя Дубарова с поемата "Да бъда зимата":

Снегът е бял като възглавница,

и чист, и светъл е като невинност,

луната като жълта раница,

звездите - чаша бяло вино.

Аз искам с виното им ледено

за първи път да се опаря,

луната още недогледала

на своя гръб да натоваря.

Аз искам огъня на устните

в снега нестоплян да удавя,

кристалите от твърдост вкусните,

под зъбите си да поставя.

Аз искам да изтръпна цялата -

на зимата да заприличам.

Да бъда зимата. Ала сърцето ми

да си остане на момиче.