Как малък Бон стана столица на Западна Германия

Формално Берлин винаги е бил столица на Германия. Но основите на западногерманската демокрация са положени в Бон. Как се случи така, че най-гъсто населената страна в Западна Европа избра такава скромна временна столица? Германия след Втората световна война е в руини. С началото на Студената война тя се оказва разделена на две части. Изолирана, обременена от чувство за вина и срам. Как да се започне всичко отначало? Западните съюзници поставят изисквания: германците трябва да изградят демократична република, с която да може да се сътрудничи, и да създадат парламент. Но къде? Кой от разрушените градове трябва да поеме ролята на център, в който да се съсредоточат правителствените институции? По онова време Берлин нямаше как да е столица Берлин се оказва в съветския сектор и беше разделен. Но това не е единствената причина, поради която кандидатурата му е отхвърлена. Берлин е столица на режимите, които разпалват две световни войни. А новата държава трябва изцяло да скъса с миналото. И тогава всички си спомнят за Бон, малък университетски град на река Рейн, родно място на Бетовен, известен с ежегодните си карнавали. Разположението му в западната част на страната е идеално за контактите със Западна Европа. Освен това западногерманските политици са оптимисти и се надяват, че Обединението на Германия ще се случи след пет-десет години. Затова като временна столица съзнателно е избран малък град – за да не се настанят твърде удобно в него. Бон или Франкфурт? Преместването на правителствения център в Бон е подкрепено и от бъдещия канцлер, архитектът на следвоенните демократични реформи Конрад Аденауер. Той подчертава навремето, че става дума за временна столица, тъй като главният град на цяла Германия е и ще остане Берлин. Самият Аденауер е от малко селце недалеч от Бон - Рьондорф. Гласуването за временната столица се провежда след ожесточени дискусии в полунощ на 10 май 1949 година в Парламентарния съвет - орган, създаден за изработване на конституцията на Западна Германия. Другият претендент за столица е Франкфурт на Майн. В крайна сметка за Бон гласуват 33 души, за Франкфурт – 29. Шеги за малката столица Впоследствие се разказват много анекдоти за избора на Бон като център на голяма европейска държава. Наричат го предградие на федералното столично село Рьондорф вместо федерална столица. А на въпроса защо Бон е станал столица на Западна Германия, отговарят: защото Рьондорф е твърде малък. Журналистите също се шегуват с малкото градче. Казват, че най-хубавото нещо в Бон е влакът за Мюнхен. Въпреки това градът се оказва идеален за журналистите. Всичко е на една крачка разстояние, на всеки ъгъл могат да се срещнат политици. Бон на световната сцена Канцлерът Конрад Аденауер се стреми да изпрати ясен сигнал – Германия ще бъде надежден партньор в усилията за установяване на мир. А Бон, в качеството си на правителствен център, уверено излиза на световната сцена. И целият свят се устремява натам – през следващите десетилетия в града са открити над 130 посолства. Следват държавни визити – кралица Елизабет II, Джон Ф. Кенеди, Маргарет Тачър и Джордж Буш. Градът е посетен дори от папата. През 1961 става ясно, че временната столица ще остане Бон, поне за най-близкото бъдеще. Изграждането на Берлинската стена дава да се разбере, че Студената война няма да приключи в близко бъдеще. Новият облик на новата столица В Бон започват мащабни строителни дейности. За да се превърне в истинска столица, градът се нуждае от нов облик и по-ярък културен пейзаж. Шедьовърът на следвоенния модернизъм – концертната зала "Бетовен" – се превръща не само в знак на уважение към най-известната личност от Бон, но и в символ на младата демокрация. Там се провеждат държавни приеми, концерти на звезди от световна величина. И дори боксови мачове. И, разбира се - президентските избори. На това място се срещат обществото, политиката и културата. Обединението на Германия и преместването на столицата При федералния канцлер Хелмут Кол мечтата за обединението на Германия внезапно се превръща в реалност. На 3 октомври 1990 г. Източна и Западна Германия отново се обединяват в едно държавно цяло на основата на конституцията от 1949 година. В същото време в Бон се усеща тревога. Ще остане ли градът място на пребиваване на правителството? А ако не, не го ли заплашва икономически крах? В парламента се разгарят ожесточени спорове. Окончателното гласуване по този въпрос след дълги и емоционални дискусии се случва на 20 юни 1991 година. Идеята да се остане да се работи в Бон е подкрепена от 320 депутати. За преместването в Берлин се изказват 338. Въпреки това Бон получава статут на федерален град, в който и до днес се намират представителството на ООН, много министерства и работят хиляди държавни служители. Бон остава символ на една бляскава епоха Дори и днес Бон е по-амбициозен в културно отношение от други градове със същия размер. Той все още носи отпечатъка на времето си на столица. Залата "Бетовен" остава символ на тази скромна, но блестяща епоха. Там беше извършен основен ремонт, след който церемонията по откриването беше проведена от самия федерален президент на Германия Франк-Валтер Щайнмайер. "Концертната зала "Бетовен" се превърна в забележителност на град Бон. Това е част от културното наследство на нашата нация и знаково място за историята на демокрацията", казва държавният глава. Бон никога не е имал амбицията да стане столица. Но именно в този град на Рейн се формира германската демокрация. Благодарение на скромността и дипломатичността си Бон намира правилния път, помага на страната да се възстанови и да се преоткрие. Източник: Дойче веле