Проект на БАН изследва промените в българските села и ролята на чужденците

Проектът „Софийският съсед, комшията от Германия: контраурбанизация, социокултурно взаимодействие и местни трансформации“ проследява различните тенденции, свързани с българските села през последните години. По думите на гл. ас. Десислава Пилева, ръководител на проекта, хората са все по-мобилни и не скъсват връзките си с други населени места. „Хората по своята същност са мобилни, дори домът им да стане на село, те не скъсват връзките с други населени места. Понякога работата им е свързана с няколко населени места и нищо не е еднопосочно“, казва тя. Според гл. ас. Ивайло Марков, изминалата Международна конференция по темата показва, че процесите на миграция са сходни в различните държави, но със своите специфики. „Ние не трябва да мислим града и селото като контрапункт. Много лесно е да ги противопоставим, но те са свързани. Има села, които официално са без нито един жител, но всъщност там текат ремонтни дейности на стари къщи, строителство. Хората просто не са регистрирани там“, казва той. Изследователите оспорват и схващането, че хората отиват на село само заради по-ниските разходи. „Грешна е представата, че хората отиват на село, защото там е по-евтино. Много често хората, за да могат да си позволят да живеят на село, трябва да са добре финансово“, допълва Десислава Пилева. Британските и германските пенсионери съставляват най-голямата част от новите заселници по българските села, като в Добруджа има най-много немски заселници, а в района на Шабленско – от Полша и Чехия. До септември в Националния етнографски музей в София може да бъде разгледана изложбата „Да се преместиш на село“, която е визуална част от същия проект и показва истории на заселили се чужденци в различни части на България.