Икономист: Бюджетът за 2026 поставя начало на фискално оздравяване, дефицитът може да падне до 2%

Предложеният проектобюджет за 2026 година поставя началото на процес на фискално оздравяване, според икономиста Георги Вулджев от ЕКИП. Това коментира той в интервю за Радио Благоевград. Според Вулджев, без промяна в досегашните политики бюджетният дефицит през тази година би достигнал 7,4% от брутния вътрешен продукт, а заложените в проектобюджета 5,7% представляват опит за ограничаване на негативната тенденция. „Не е напълно коректно да се каже, че новото правителство увеличава дефицита. По-скоро се случва точно обратното, правят се първи стъпки към фискално оздравяване“, посочи Вулджев. Икономистът определи размера на дефицита като сериозен проблем, но подчерта, че по-големият риск през последните години е бил прикриването на реалното състояние на публичните финанси чрез различни счетоводни практики и отлагане на разходи. Вулджев смята, че целта дефицитът да бъде сведен под 3% от БВП до 2028 година е реалистична, а към 2028 година може да бъде намален до около 2%. Като положителни сигнали той посочи намеренията за премахване на автоматичните механизми за определяне на възнагражденията в бюджетната сфера и предстоящата промяна в начина за определяне на минималната работна заплата. Според икономиста обаче липсват ясни заявки за по-дълбоки реформи в секторите „Сигурност“ и съдебната система, където разходите са значително по-високи от средните за Европейския съюз. През следващите години ще продължи да се наблюдава ръст на държавния дълг, тъй като ефектите от натрупаните през последните години високи дефицити се проявяват със закъснение. „За съжаление през следващите няколко години ще виждаме нарастване на държавния дълг, но ако бъдат проведени необходимите реформи, този процес може да бъде овладян до края на мандата“, каза още икономистът.