Кабинетът „Радев“ залага на „плавна стабилизация“ в бюджета за 2026 г

Кабинетът „Радев“ е избрал тактиката на „плавна стабилизация“ вместо „шокова консолидация“ в подхода към проекта на Бюджет 2026, стана ясно от интервю на зам.-министъра на финансите Людмила Петкова по Нова телевизия. По думите ѝ „шоковата консолидация“ би довела до тежки икономически и социални последици, затова кабинетът е предпочел по-бавен, но по-устойчив подход, който ще върви с „всички структурни и необходими реформи“. Първата реформа ще е на публичната администрация, обяви Петкова, като анализите на всички структури в държавата продължават. В последните години докладите за състоянието на администрацията са формални и не дават ясна представа за дисбалансите в заетите бройки и заплащането, а Сметната палата до момента отказва да се заеме с цялостен одит. Реалният ефект от мерките ще се усети в Бюджет 2027, но още през 2026 г. ще има спестявания, въпреки че половината година вече е изтекла и половината разходи са направени. Според проектобюджета разходите за персонал в бюджетната сфера тази година ще бъдат 12,4 млрд. евро, почти на нивото от 2025 г. Заплатите в бюджетния сектор бяха повишени с 5% от 1 януари 2026 г., но разходите за „други възнаграждения“ се намаляват с около 760 млн. евро. За да се постигнат тези числа, министрите и ръководителите ще трябва да спестят средства чрез мерки като закриване на незаети бройки, освобождаване на пенсионери или намаляване на бонуси. МФ ще предложи въвеждане на таван на допълнителното материално стимулиране (ДМС), за да се избегне настройване на обществото срещу администрацията. Сред основните мерки за приходи е облагането на посредниците, които привличат играчи в сайтовете на хазартните оператори. От това се очакват допълнителни постъпления от 100 млн. евро, тъй като те прибират комисиони от порядъка на 450-500 млн. евро годишно. Банките и платежните оператори ще бъдат задължени да блокират плащания към нелегални хазартни оператори, чийто списък ще се обновява ежедневно. В хазарта оборотът е 66 млрд. лв. за 2025 г., но върху 1,6 млрд. лв. се плащат данъци, което означава, че сивият сектор е около 40%.