Парламентът блокира кадровите правомощия на ВСС, ограничава и избора на членове
Народното събрание прие промени в законодателството, които ефективно спират Висшия съдебен съвет (ВСС) да назначава, повишава и премества магистрати. Ограниченията са наложени, докато ВСС е с изтекъл мандат и се подготвя избор на нови членове. В същото време депутатите затегнаха процедурата за избор на съдебни кадровици от парламентарната квота.
Българският парламент прие промени в Закона за съдебната власт, които блокират кадровите правомощия на Висшия съдебен съвет (ВСС) с изтекъл мандат. До встъпването в длъжност на новоизбраните членове, пленумът на съвета, както и колегиите му, няма да могат да вземат решения, които засягат организацията и функционирането на съдебната система, нейната независимост или имат траен кадрови или организационен ефект. Членовете на ВСС ще продължат да получават възнаграждения, но основната им задача ще бъде организирането на изборите за техни наследници.
През следващите месеци съдебните кадровици ще могат да назначават единствено младши съдии, прокурори и следователи. Друга съществена промяна е, че тричленен състав на Върховния касационен съд ще разглежда делата по конкурсите в общите съдилища, прокуратурата и следствието по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Министърът на правосъдието ще може да обжалва решенията на пленума на ВСС и на двете колегии, като жалбата няма да спира изпълнението им.
Очаквано мнозинството подкрепи ограничения за бивши председатели на върховните съдилища и главни прокурори да бъдат избирани за членове на ВСС веднага след края на мандата си. Текстът е насочен към възможността Борислав Сарафов и настоящият изпълняващ функциите главен прокурор Ваня Стефанова да станат членове на бъдещия състав на съвета. Промените засягат и процедурата за избор на членове на ВСС от парламентарната квота, като ще бъде създадена специализирана комисия, която ще извършва проверки на кандидатите и ще може да изисква съдействие от държавни институции. Всеки магистрат ще бъде задължен да декларира участие в тайни общества при встъпване в длъжност, но адвокат или друг външен кандидат няма да бъде длъжен да обявява подобни членства.
Друга съществена промяна е, че директорът на Националната следствена служба вече няма да бъде и заместник главен прокурор по разследването. Именно чрез тази двойна длъжност Борислав Сарафов остана част от ръководството на прокуратурата през последното десетилетие и в крайна сметка оглави държавното обвинение през последните три години.
Коментари (0)