БНБ и Фискалният съвет настояват за по-нисък бюджетен дефицит и предупреждават за структурни проблеми

Българската народна банка (БНБ) и Фискалният съвет изразиха притеснения относно бюджетния дефицит и необходимостта от структурни реформи в икономиката на заседание на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание. Позициите им бяха представени при обсъждането на първо четене на държавния бюджет за 2026 година. Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев представи план-сметката с приходни и разходни мерки до края на годината, като подчерта, че част от представените числа вече отразяват направени разходи. По-рано Комисията одобри на първо четене бюджетите на Държавното обществено осигуряване и на Здравната каса, като от 1 август максималният осигурителен доход се увеличава до 2300 евро, а от новите пенсии се премахва ковид добавката. По данни на БНБ, страната вече е в процедура по свръхдефицит, а предупрежденията за необходимост от фискална консолидация са от години. Подуправителят на централната банка Петър Чобанов посочи, че моделът на растеж, базиран основно на потреблението, е неустойчив, а дефицитът вече е над 3% от БВП. Според Любомир Дацов от Фискалния съвет е необходимо поне минимален отрицателен фискален импулс от около 2% от БВП, за да се стабилизират макроикономическите параметри. Въпреки че Сдружението на общините подкрепи бюджета, Донка Михайлова предупреди, че местната власт не може да планира дългосрочно проектите си. Представители на синдикатите и работодателските организации също изразиха резерви към проектобюджета. Според Дацов 2026–2027 г. ще бъдат пикови за икономиката и трябва да се използват за структурни реформи, за да се ускори растежът.