Бюджетът на НЗОК не подкрепя приоритета на „Прогресивна България“ за профилактика

Здравната политика на „Прогресивна България“ обяви превенцията и профилактиката за водещ приоритет. Министърът на здравеопазването Катя Ивкова и кандидатът за подуправител на НЗОК Асен Меджидиев заявиха, че моделът трябва да се промени – от доминиращо болнично лечение към повече превенция и извънболнична грижа. На практика обаче проектобюджетът на НЗОК за 2026 г. не подкрепя този ангажимент. През 2026 г. НЗОК ще разполага с бюджет от 5.26 млрд. евро, което е увеличение от 8.5% или 412 млн. евро спрямо 2025 г. Увеличението обаче е неравномерно разпределено. Болничната помощ и лекарствата получават по над 10% ръст, докато първичната извънболнична помощ, където се извършват профилактичните прегледи, и специализираната извънболнична помощ получават едва 4.4% увеличение. Това поставя под въпрос възможността за повече и по-добре платени прегледи в извънболничната помощ. Допълнителният ресурс за общопрактикуващите лекари е около 14.3 млн. евро, докато болничната помощ получава над 217 млн. евро. Делът на извънболничната помощ в общите разходи на НЗОК намалява, което допълнително „накланя“ везните в полза на болниците и лекарствата. Така на практика се получава ново изместване към болничния модел, въпреки че на думи приоритетът е профилактика и извънболнична грижа. В бюджета на Министерството на здравеопазването също няма достатъчно средства за профилактика. Общият бюджет нараства с 5% до 646.4 млн. евро, но средствата за „Диагностика и лечение“ се увеличават с 6.6% до 506.6 млн. евро, докато средствата за „Промоция, превенция и контрол на общественото здраве“ остават практически без промяна – 91.3 млн. евро. Делът на тази политика намалява, въпреки общото увеличение на бюджета. С тези решения на практика се потвърждава, че приоритетът на „Прогресивна България“ за профилактика остава само политическа декларация, а не финансово обезпечен ангажимент.