Българската църква почита паметта на свети цар Давид и свети Давид Солунски

Свети цар Давид е най-големият син на комит Никола и брат на цар Самуил, а името му е увековечено като светец в Зографския поменик и в „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. В памет на брат си, цар Самуил поставя каменен надпис в църква при село Герман, до Преспанското езеро. Стенописи на свети цар Давид са изобразявани в редица български възрожденски църкви, сред които Троянският и Рилският манастир. В църковна книга той е представен с книжен свитък с надпис: „Всяко царство, което се разделя само в себе си, ще запустее“. Свети цар Давид Български е под №12 в Именника на българските светии. В същия ден православните християни почитат и свети Давид Солунски, подвизавал се в манастира на светите мъченици Теодор и Меркурий. Той е живял 70 години в колиба под бадемово дърво край Солун, посветен на молитва, строг пост и аскетичен живот. Според преданието е получил от Бога дара на чудотворство и е изцелявал мнозина от болести. „Църковен календар“ се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на „Църковен вестник“.