Философът Златко Енев поставя под въпрос националния разказ в новата си книга

Философът и публицист Златко Енев представя новата си книга „Философия на новата българска история“, в която поставя под въпрос цялостната конструкция на националния разказ. Вместо да преразказва историята, Енев анализира логиката на българския национален проект и се пита защо обществото ни помни едни събития, а други забравя, и защо катастрофите рядко се превръщат в истински исторически уроци. Книгата твърди, че историческите разкази на всички народи имат мотивационна роля и служат като ориентир за бъдещето. „В зависимост от това по какъв начин се интерпретира миналото, се дават сигнали за това по какъв начин групата трябва да се държи в бъдещето“, обяснява Енев. Той дава пример за два различни исторически разказа: един, който представя българите като вечни жертви, и друг, който се обръща към собствените грешки. Енев смята, че заплахата днес е от липса на възможност да се отнасяме сериозно към собствената си история. „За България не може да се говори за една катастрофа. Те са поредица. Цялата наша историография има една основна роля – да представя пред самите нас отново и отново тази поредица от ужасяващи поражения, милиони изгубени човешки животи, разрушени съществувания“, посочва той. Философът е убеден, че културите на срама се превръщат в култури на безсрамието, в които всяко нещо се отрича. „Непризнаването на този факт довежда обществото до едно въртене като хамстер в колело. Уж се бяга, а всъщност нищо не се движи“, казва Енев. Според него, единственият начин за решаване на проблема е постепенното преминаване от култура на срама към култура на вината и съответно към култура на отговорността, но в България няма и следа от този процес.