Брутният вътрешен продукт на България нараства с 3,1% през първото тримесечие на 2026 г

Брутният вътрешен продукт на България е нараснал с 3,1% през първото тримесечие на 2026 г. в сравнение със същото тримесечие на 2025 г. и с 0,7% спрямо четвъртото тримесечие на 2025 г. по сезонно изгладени данни, показват предварителните данни на Националния статистически институт.

През първото тримесечие на 2026 г. произведеният брутен вътрешен продукт възлиза на 27 330,2 млн. евро по текущи цени.

На човек от населението се падат по 4 262 евро от стойностния обем на показателя.

При среден за тримесечието валутен курс от 0,854477 евро за 1 щатски долар показателят възлиза на 31 985 млн. долара и съответно на 4 988 долара на човек от населението.

Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност през първото тримесечие на 2026 г. възлиза на 23 836,6 млн. евро по текущи цени.

През първото тримесечие на 2026 г. относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката е 1,5%, което показва намаление с 0,1 процентни пункта спрямо първото тримесечие на 2025 г.

Индустриалният сектор увеличава относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 1,6 процентни пункта, до 26,7%.

Относителният дял на добавената стойност, формирана от дейностите в сектора на услугите, е 71,8%, като намалява с 1,5 процентни пункта в сравнение с първото тримесечие на 2025 г.

През първото тримесечие на 2026 г. за крайно потребление се изразходват 81,3% от произведения брутен вътрешен продукт.

Инвестициите, измерени чрез бруто образуването на основен капитал, формират 15,7% от показателя.

Външнотърговското салдо от стоки и услуги е отрицателно.

Тримесечни и годишни изменения През първото тримесечие на 2026 г. произведеният брутен вътрешен продукт нараства с 0,7% спрямо предходното тримесечие според предварителните и сезонно изгладени данни.

Брутната добавена стойност в икономиката нараства с 0,6% на тримесечна база.

Сезонно изгладените данни показват увеличение на крайното потребление с 1,7% спрямо предходното тримесечие.

Износът на стоки и услуги намалява с 5,6%, а вносът намалява с 0,2% в сравнение с предходното тримесечие.

През първото тримесечие на 2026 г. в сравнение със същото тримесечие на 2025 г. произведеният брутен вътрешен продукт нараства с 3,1%, а брутната добавена стойност – с 2,5%, според сезонно изгладените данни.

Растежът на брутната добавена стойност се определя от увеличението при следните икономически дейности:

„Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа“ – с 5,6%; „Строителство“ – с 4,3%; „Операции с недвижими имоти“ – с 5,3%; „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – с 4,0%; „Финансови и застрахователни дейности“ – с 4,1%; „Култура, спорт и развлечения; други дейности; дейности на домакинствата като работодатели; недиференцирани дейности на домакинствата по производство на стоки и услуги за собствено потребление; дейности на екстериториални организации и служби“ – с 1,9%; „Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности“ – с 2,6%; „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство“ – с 2,5%; „Селско, горско и рибно стопанство“ – с 1,4%.

Спад е регистриран при „Добивна промишленост; преработваща промишленост; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ – с 4,6%.

По отношение на компонентите на крайното използване влияние за отчетения икономически ръст имат бруто капиталообразуването с увеличение от 18,7% и крайното потребление с увеличение от 7,8%.

През първото тримесечие на 2026 г. в сравнение със съответното тримесечие на предходната година намаление се отчита при износа на стоки и услуги – със 7,4%, докато вносът на стоки и услуги нараства с 8,2%.

Тримесечните оценки на националните сметки за брутния вътрешен продукт и неговите компоненти се разработват в съответствие с методологическите принципи на Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз.

Изследването се провежда регулярно от 1996 г.

Динамичните редове от данни по показатели са налични на уебсайта на Националния статистически институт.

Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици.

Той може да се дефинира по три начина: като сума от брутната добавена стойност, създадена в икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите; като сума от крайно използваните продукти и услуги от резидентните единици плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги; като сума от компенсацията на наетите лица, нетните данъци върху производството и вноса, брутния опериращ излишък и смесения доход.

Брутната добавена стойност е разликата между произведената брутна продукция и междинните производствени разходи.

Сезонното изглаждане на статистическите показатели в Националния статистически институт се осъществява с помощта на официално препоръчания от Евростат софтуерен продукт JDemetra+ и приложимия алгоритъм за сезонно изглаждане.

Прилага се директен метод за сезонно изглаждане, при който агрегираните показатели и техните компоненти се подлагат на самостоятелно изглаждане.

Разходите за крайно потребление включват разходите на резидентните институционални единици – домакинства, нетърговски организации, обслужващи домакинствата, и държавно управление – за продукти и услуги, използвани за индивидуално потребление на населението и за колективно потребление на обществото.

В съответствие с принципите на националната концепция разходите на домакинствата за индивидуално потребление включват разходи за продукти и услуги на територията на страната и в чужбина.

Бруто образуването на основен капитал се състои от придобитите минус отписаните дълготрайни активи от резидентните производители през определения отчетен период.

Дълготрайните активи могат да бъдат материални и нематериални активи, произведени в процеса на производството или от внос, които се използват многократно в производствения процес за повече от 1 година.