Голямата Кичка Бодурова: Щастлива съм, че осинових детето на брат ми, спасихме живота й

- Димитър Николов е любимият ми политик, през игла ще мине, но Бургас ще е има всичко - Искам от Министерство на културата да каже кои мои колеги подкрепя всяка година с хиляди - Съветвам Дара да отминава хейтърите, те не са виновни, че са слаби хора - На 70 години не ям сладко, само мед, картофи от

07 Юни 2026 - 18:09
Актуализиран: 4 часа преди
0 0
Голямата Кичка Бодурова: Щастлива съм, че осинових детето на брат ми, спасихме живота й

- Димитър Николов е любимият ми политик, през игла ще мине, но Бургас ще е има всичко - Искам от Министерство на културата да каже кои мои колеги подкрепя всяка година с хиляди - Съветвам Дара да отминава хейтърите, те не са виновни, че са слаби хора - На 70 години не ям сладко, само мед, картофи от години не съм опитвала - Пиех си ромчето с Ванга, гостувах й като приятел.

Но тя не е правила пророчества за бъдещето. - Купих си два апартамента – в Бургас и в София, за да съм по-често тук - Най-голямата илюзия е влюбването - Щастлива съм, че осинових детето на брат ми и й спасихме живота, като й отстранихме щитовидната жлеза - Няма как да празнувам юбилея си на концерта на Краси Аврамов – Г-жо Бодурова, добре дошли на българска земя.

Освен хубавото пролетно време, бяхте изненадана от високи сметки на водата.

Споделихте, че повече от шест месеца не сте у нас, а сметката „си тече“.

Запознахте ли се със ситуацията в момента и какво се случи? – Казвате, че винаги гласувате на избори.

Вероятно сте го направили и сега.

Какво очаквате от новото правителство? – Аз съм оптимист човек.

Въпреки многото разочарования и трудности не съм се предавала и вярвам в доброто.

Ако човек загуби вяра и дух той е загубен, спира да съществува.

Толкова ме обижда това, че понякога ме наричат скандална.

Защо като излизам и говоря истината да съм скандална? По повод на новото правителство – надявам се, да се изпълни това, което е обещано.

Това, което не ми харесва у нас е, че веднага се търси негативното.

Веднага се търси мръсотията.

Г-н Радев е патриот и вярвам че ще направи максималното, което е по силите му за България. – Зарадвахте се искрено за новата детска болница в родния Бургас и поздравихте кмета Димитър Николов.

Променя ли се с нещо България при всяко ваше връщане у нас или всичко си е постарому? – Разбира се – за виждам толкова неща, които ако минаваш всеки ден до тях, когато се изграждат – не ги забелязваш.

Нещо като традиция е всяка година да се видим с г-н Николов.

Аз съм почетен гражданин на Бургас и за мен е удоволствие и дълг да знам новите планове в любимия ми роден Бургас.

Преди няколко години той ми показа макета и ми сподели сияещ колко е щастлив, че това ще се случи и тогава беше започнало строителството.

Този човек е неуморим.

Толкова много направи за града.

И искрено се надявам да бъде подкрепен в проектите си и от новото правителство.

За мен такива хора не могат да имат партийна принадлежност, а трябва да бъдат оценявани по делата.

Ако го правят, със сигурност е само, за да си свършат работата, но г-н Николов знам, че и през игла ще мине, за да постигне нещо хубаво за Бургас. – Прекрасно е това, което казвате.

Най-вероятно ще ви приветства и на концерта в града – на 27 юли и 26 август ще изнесете два концерта у нас – в Бургас и Варна под мотото:

„Неразказани истории“ с участието на гръцкия певец Диогенис.

Имате ли много неразказани истории в живота си? – Всяка година обмислям концертите си – да има нещо ново.

Задължена съм на публиката си.

И колкото и да съм игнорирана от българските радиа и да усещам негативите от това, че не живея постоянно в България, моите почитатели ме чакат и искат.

На концертите ми не слагат табели „Продаден“, а по-скоро продаваме билети и за правостоящи, както направихме миналата година.

„Неразказани историии“ реших да е така, за да споделя с публиката и лични неща, които хората ми пишат в социалните медии.

Всеки божи ден през годината в групата ми „Национален фенклуб на Кичка Бодурова“ пращат различни неща – снимки, стихове, видеа, откъде ги намират, не знам.

А иначе Диогенис е прекрасен певец, който ще ми гостува за трета година.

Работеше дълго време с покойния Василис Карас.

Ще се радвам да бъдем отново заедно.

Уникален глас и класа е той. – Нова песен ще имате ли на концерта? Изненади ще има ли – от 7-годишна свирите на цигулка, ще посвирите ли пред публика някой ден? – Тази година ще бъде малко по-различно, но ще запазя в тайна изненадите.

Припомних си случки с мои колеги, с композитори които съм работила.

Знам, че отново ще пеем и танцуваме заедно.

За цигулката, мислех си да опитам.

Даже ми донесоха цигулка и я имам вкъщи.

Имах мечта да направя нещо с голям оркестър.

Но никога не получих отговор дори на молбата ми от Министерството на културата за финансова подкрепа за мой концерт.

И тук може би е време да споделя нещо.

Аз обичам и мечтая да живеем честно и достойно и картите да са на масата.

И в този аспект много бих искала да се покаже истината от Министерството на културата – за последните 10 години кои от моите колеги и с колко са били поощрявани всяка година.

Вие журналистите, можете да го изискате това.

Това са факти, които хората трябва да знаят.

Знам че някои са получавали десетки хиляди всяка година.

А други просто си премълчават обидени и огорчени. – Вие сте от малкото певици, които могат да се зарадват на колега.

Първа от колежките си поздравихте изпълнителите ни на „Евровизия“.

Казахте по една добра дума за всеки от тях.

Зарадва ли ви Дара с „Бангаранга“ и първото ни място? – Това момиче е прекрасно – визия, глас, танцувално.

Говореше английски като майчин език, а сцената е едно огледало.

Тя отвори голяма врата към света на българската попмузика.

Преди това обаче я „изядоха“.

В България, като че е почти невъзможно да се зарадваш на успеха на другия.

Но много обичат да съжаляват.

Могат да поплачат с теб.

Иначе за хейта към Дара, съветвам я напълно да игнорира такива хора.

Колкото повече растеш, ще ги има хейтърите.

Аз прощавам и продължавам.

Защото те не са виновни, че са слаби.

Това, че живея извън България ми носи негативи, какво ли не съм чувала за себе си.

А по повод на това, че аз умея да се радвам на колеги, така е.

Въпреки приказката:

„Направи добро, ама изяш ла..о“ аз продължавам да вярвам в приятелството и в доброто. – След като през ноември на рождения ви ден не успяхте да ни зарадвате в столицата на концерт, тъй като на същата дата бе запазил залата вашия колега Краси Аврамов (който също отложи концерта, заради контузия), кога ще ви видим в София? Обидихте ли се на ситуацията, която се случи тогава? Краси се извини и дори сподели, че вие първа сте му подали ръка, когато е започнал кариерата си и поиска да участвате в концерта му.

Тази година ще има ли все пак концерт за столичани на рождения ви ден? – Краси Аврамов е взел тази дата много по- късно.

Няма фалш или нещо нарочно направено срещу мен.

Лошото беше че година преди това ми отговориха, че тази дата е заета.

Моя бе грешката, че не попитах по-висшестоящ в НДК и да помоля тогава за моята дата.

Но всъщност отговорът бе много категоричен, а рождения ден е един и да празнуваш 50 години активна кариера е нещо голямо.

Това се случи и ми бе много мъчно.

А Краси е трябвало да има концерт през октомври и тъй като са имали проблем са го отложили за ноември в последния момент и тогава дадата е била свободна.

Благодаря му, че си припомни какво съм направила за него.

Той няма никаква вина затова.

Но няма как да празнувам моя юбилей на концерта на друг изпълнител и това е неприемливо. – Не мога да не ви попитам за споделената операция от вас в мрежите в началото на април.

Цяла България ви желаеше бързо възстановяване.

Знае се, че сте боец като характер и минавате трудностите с видима лекота? Така ли е наистина? – Това е доста лично.

Не искам да предизвиквам съжаление.

Но това, което мога да споделя е, че се грижа за здравето си.

И мисля, че това е най-важното, човек да уважава себе си.

Никакви милиони не струват нищо, ако изпуснеш здравето си.

Казвам го, защото много хора тук си пият ракийката с цигара и казват –

„Каквото ми е писано“.

Няма нищо така, но здравето е преди всичко. – Откъде черпите тази енергия, с която впечатлявате – като жена и като изпълнител? – Хммм, аз съм по-различна от нормалния човек.

Имам повече енергия особено сутрин.

Ходя бързо, всеки ден вървя поне 2 мили.

Лягам си в 22 ч., ставам около 6,00. Сутрин ходя задължително до парка до нас.

На стълбата в къщи тичам нагоре.

След обяд спя – моя телефон е изключен от 14,00-17,00 ч и от 22,00 до 08,00. Това е мое време да презаредя батерията си.

Като изпълнител любовта, която получам от моите фенове ми дава толково много, но същевременно и задължава.

Например ден преди да излятя имах едно участие в частно парти и хората не спряха да танцуват и да пеят, беше страхотно. – Как успявате да изглеждате толкова добре? Спазвате ли диети, как се храните, как протича един ваш ден? – Забравихте да допълните „толкова добре за годините си“ (Смее се.).

Внимавам с храната – не мога да кажа, че хапвам всичко, но повече риба, салата, суши обичам.

Сладко – само мед и то суров.

Картофи от години не съм опитвала.

Мисля, че животът е един и трябва от всичко по-малко да опитваме.

Аз съм щастливка, че освен кариера успях да имам семейство, дете, деца.

Обичам да се грижа за другите, малко съм обсебваща.

Но за мен щастието е да давам, не да взимам. – Разкажете ни за вашите момичета – дъщеря ви Кристи-Жаклин и осиновеното от вас момиче – Маги, дъщеря на брат ви? С какво се занимават? – И двете се изучиха – Кристи завърши първо журналистика, после направи магистратура върху това как да комуникираш с деца и после докторантура.

А Маги завърши математика и после магистратура.

И двете са прекрасни и се гордея много с тях.

Щастлива съм, че и брат ми е добре и е много щастлив с новата си съпруга. – Смятате ли, че бъдещето на младите хора е в България? Дали дъщеря ви и племенницата биха дошли за постоянно тук? – Маги не – тя няма много отношение към България.

А тъй като Кристи от малка идваше с мен тук – на нея много и харесва.

Даже целият април бе сама в България, много й харесва тук.

Ще бъда отново откровена – заплащането в България е много по-различно от това в Щатите.

Ето Магдалена завърши и започна работа за една година в една международна фирма в Кипър.

Там и плащат 1500 евро на месец, а в Щатите като начало ще взима 8000$.

А тъй като на Кристи й харесва тук в България, аз казах, че ако реши и започне работа тук – ще й доплащам разликата в заплащането.

Но ми каза, че е станало много скъпо и сега сама се убедих. – Въпросът ми е, заради едно предсказание на баба Ванга, в което се твърди, че целият свят ще се промени, а най-спокойно ще е у нас и е добре българите да се върнат в страната? Вярвате ли ли на Ванга? – Да аз познавах Ванга, даже съм ходила при нея не само да ми каже нещо, а на гости – тя обичаше ром.

Там на вилата и в Рупите, казваше на сестра си:

„Сестро, я сипи по едно ромче да изпием с Кичето. Дразня се, че в момента много се измислят неща, които уж е казала. Тя пророчества за бъдещето почти не е правила. Но истината е, че повечето от емиграцията не може да забрави родината си. Както и аз – вече 35 години живея извън България, повече навън, отколкото тук. Но за мен България наистина процъфтя. Затова и реших и си купих две жилища тук – едно в София, и едно в Бургас. Искам да си бъда повече тук. – Бяхте много смела с участието си в „Вип брадър“.

С днешна дата бихте ли участвали в някакво шоу? – Не знам колко смела бях, но бях себе си.

Ще повярвате ли, че аз не бях гледала нито един епизод, нито български, нито от Щатите, не знаех за какво става дума, нито за място или победа съм се борила.

Аз влязох, за да подложа себе си на изпитание и го направих.

Научих много повече наща за света около мен.

Например, едно от тях е, че този който лъже, мисли че и другите лъжат.

Че мнението на човек изхожда от собствените му качества и ги приписва на другите.

Не ги знам новите формати, но вече искам да ми е по-спокойно и не бих участвала в друго шоу. – Има ли илюзии, с които се простихте през годините? – Аз не живея с илюзии.

Единствената илюзия с която се простих е влюбването.

Това е най-голяма човешка илюзия.

И гледам младите как непораснали още, вече са разбрали истината за влюбването.

И затова са толкова предпазливи вече за семейство или по-близки отношения с партньор.

Но тази тема е доста широка и ще спра дотук. – Има ли чудо, което се е случило в живота ви – Бог помагал ли ви е и изобщо вярвате ли в чудеса? – Чудо бе, че станах майка.

Чудо е, че все още правя концерти в България, след като не живея тук постоянно.

Чудо е, че където мина ме посрещат с обич.

Иначе хейтери има и то много.

Но те не са на пътя ми – крият се в храстите . – За какво мечтаете, г-жо Бодурова? – Знаете ли – в целия мой живот ми е липсвало топлината на моето семейство – мама и татко.

И затова съм била и съм толкова всеотдайна към приятелството.

Разбира се, преживях много разочарования.

Но пак гледам към тях с отворени обятия.

Щастлива съм, че осинових Маги.

Помогнах на един млад живот с образование.

Но най-вече спасихме живота й с това, което направихме.

Преживяхме много трудно проблемът й с щитовидна жлеза и трябваше бързо да я махнем с операция.

Преди да тръгна за насам й купих един прекрасен апартамент и я чакам да си дойде през есента.

Искам топлина, искам любов.

И макар, че обичам много моето лично пространство – искам да знам, че съм обичана и обичам, мечтая това никога да не свършва.

Кичка Бодурова има издадени 30 албума, в които пее на пет езика – български, руски, немски, гръцки и английски.

Има реализирани концерти н 5 континента.

Родена е на 29 ноември 1955 г. в Бургас.

Започва кариерата си в България, превръща се в голяма певица в Гърция и впоследствие се установява в САЩ.

Приета е немска филология, но избира консерваторията.

Завършва естрадния отдел на музикалната академия София през 1977 г. в класа на Георги Кордов.

Има стотици награди, омъжена е с две дъщери – родна Кристи-Жаклин и осиновена дъщеря – Магдалена.

Коментари (0)

User