САЩ трябва да търсят компромис, а не конфронтация с Куба

Засилващият се натиск на Вашингтон срещу Куба крие риск от нов стратегически капан.

Вместо ескалация, САЩ трябва да насърчават реформи чрез компромис и стимули Редакторска колегия на Bloomberg Дори докато САЩ се опитват да сложат край на войната си с Иран, те се придвижват към друг също толкова зле замислен конфликт – този път с Куба.

Ако Белият дом иска да избегне нов стратегически капан, трябва скоро да промени курса си.

След успешната акция през януари за залавянето на венецуелския диктатор Николас Мадуро САЩ постепенно засилиха кампанията си за налагане на промяна и в Хавана.

Вашингтон прекъсна жизненоважните доставки на петрол от Венецуела, което доведе до недостиг на горива и допълнително отслаби и без това нестабилната кубинска икономика.

Заплахите за нови санкции принудиха някои чуждестранни компании да преустановят местните си операции.

Пентагонът разположи военни кораби край острова и изпрати разузнавателни самолети над него, за да напомни на кубинските лидери колко уязвими са.

Обвинението за убийство срещу 95-годишния бивш президент Раул Кастро засили опасенията от военна интервенция с цел неговото задържане.

Вероятността от удар остава висока Потребителите на Polymarket все по-често прогнозират, че САЩ ще нанесат удар по Куба до края на 2026 г.

Кубинското правителство, ръководено десетилетия наред от Раул и по-харизматичния му брат Фидел, не заслужава особено съчувствие.

То потискаше несъгласието, задушаваше икономиката, докато облагодетелстваше приближени до властта, сближаваше се с противниците на САЩ Русия и Китай и доведе до бягството на около 10% от населението на острова след пандемията от Covid-19. Макар че продължаващото от десетилетия американско ембарго до голяма степен лиши Куба от най-големия ѝ потенциален източник на внос, износ и инвестиции, режимът пропиля и малкото възможности за намаляване на напрежението.

Повечето кубинци едва ли ще скърбят за неговия край.

Не всички искания на Вашингтон са неразумни По-разумните искания на Белия дом – за по-пълно отваряне на икономиката към частното предприемачество, облекчаване на ограниченията върху информационните потоци и освобождаване на политическите затворници – трудно могат да бъдат оспорени.

Приемането им би било от полза за кубинския народ и би отворило възможност САЩ да помогнат за възстановяването на страната.

Администрацията обаче подкопава собствените си аргументи с променящи се и неясни искания, войнствена реторика и покровителствени прогнози за бъдещ статут на Куба като зависима държава – всичко това само засилва съпротивата в Хавана.

Ако режимът остане непреклонен, съществува риск цялата тази твърда реторика да постави Белия дом в задънена улица.

По-настъпателно настроените от тях вече настояват за ограничени въздушни удари, които да принудят кубинските лидери към реформи.

Ако това не проработи – а няма особени доказателства, че ще проработи – ще нарасне натискът за изпращане и на американски войски на място.

Рискът от ново обвързване САЩ не са положили никаква практическа или политическа подготовка за подобна операция.

Не е ясно и дали администрацията е готова, ако кампанията ѝ ускори разпадането на кубинската държава.

Задачата по назначаване на нови лидери, предотвратяване или управление на мигрантски поток, възстановяване на сигурността, обществените услуги и сринатата икономика би била огромна.

Това би изчерпало ресурси, би погълнало значителна част от оставащия президентски мандат и би отклонило вниманието на американските въоръжени сили от по-важни стратегически предизвикателства.

Повече стимули, по-малко заплахи За да бъде поставена Куба по пътя на промяната, ще са нужни по-малко наказателни мерки и повече стимули, така че представители на режима да виждат конкретна полза от либерализацията.

Като начало администрацията трябва да ограничи минималните си изисквания.

Например може да обещае да не напада острова и да не се стреми към сваляне на правителството в замяна на ограничения върху китайските и руските разузнавателни дейности.

След това САЩ трябва да насочат кубинските лидери към реалистичен изход от сегашната безизходица.

Белият дом трябва да съчетае натиска си за приватизационни реформи с ограничено, но ясно облекчаване на санкциите, така че кубинските предприемачи да получат достъп до кредити и стоки, необходими за развитието на бизнеса им.

Освен това трябва да възстанови доставките на петрол за острова и да увеличи хуманитарната помощ, за да смекчи кризата, породена от наложените ограничения.

Период на стабилност и изграждане на доверие би направил по-нататъшните реформи по-приемливи.

По-умереният подход без съмнение ще разгневи много от политически влиятелните кубински емигранти в Маями.

Но близо седем десетилетия на конфронтация постигнаха малко за подобряване на живота на кубинския народ.

Струва си да бъде изпробван различен път.