Загадката на „лунната илюзия“ остава неразгадана
Феноменът „лунна илюзия“, при който Луната изглежда по-голяма и по-близка на хоризонта, продължава да озадачава учени и философи. Съвременната наука отхвърля обяснението на Аристотел за атмосферата като увеличително стъкло.
Когато Луната изгрее ниско над хоризонта, тя често изглежда голяма и необичайно близка.
Хората наблюдават този феномен от хилядолетия, а обяснението му и днес остава спорно.
Така наречената „лунна илюзия“ продължава да озадачава учени, философи и астрономи, въпреки че съвременната наука вече е сигурна, че причината не е в самата Луна.
Според публикация на IFLScience загадката се крие в начина, по който човешкият мозък възприема света.
Още Аристотел търси обяснение.
Феноменът е известен още от древността.
Смята се, че Аристотел размишлява върху него още през IV век пр.н.е.
Древногръцкият философ предполага, че когато Луната е ниско над хоризонта, светлината й преминава през по-плътни слоеве на атмосферата, които действат като увеличително стъкло.
Днес учените вече знаят, че това обяснение не е вярно.
Атмосферата може леко да промени цвета или яркостта на Луната, но не и реалния й размер.
Луната всъщност не се променя.
Съвременните наблюдения показват, че размерът на Луната остава практически еднакъв, независимо къде се намира в небето.
Това лесно може да бъде проверено чрез снимки и измервания.
Ако човек снима Луната, когато е близо до хоризонта, и след това я сравни със снимка, направена, когато е високо в небето, ще установи, че разлика в размера няма.
Коментари (0)