Дигитални двойници и споделените данни раждат нови бизнес модели в София

проф. Десислава Петрова-Антонова, ръководител „Управление на данни“ в Института GATE, в „Футуризъм“, 11.06.2026 г.

Развитието на дигиталните близнаци дава възможност градовете да бъдат управлявани по-интелигентно, а решенията за градската среда да се основават на реални данни и симулации.

Тези данни са ресурс за прогнози и изграждането на по-устойчиви, по-ефективни и по-добре свързани градове.

Темата коментира проф. Десислава Петрова-Антонова, ръководител „Управление на данни“ в Института GATE, в предаването „Футуризъм“ с водещ Антон Груев.

Тя посочи, че дигиталните двойници на градовете са инструмент за анализ и прогнозиране на процеси, а този подход позволява по-добро планиране и избягване на грешки, които често се проявяват едва след изграждането на даден обект.

Данните: ключов ресурс за управлението на града В основата на дигиталните близнаци стоят големи масиви от данни, които се събират от различни източници и се използват за анализ на градските процеси.

„Всичко това се окомплектова в необходимите инструменти за визуализация, тъй като резултатите от анализите и симулациите трябва да бъдат преведени на език, който е достъпен за техните потребители или за управляващите. Заради това ние работим върху създаване и на 3D модели, използваме виртуална добавена реалност, интерфейси на естествен език, за да осигурим разбираемост на тези резултати. Ние получаваме едно ново знание за града и това то води до вземането на информирани решения, а те водят до интервенции.“ По думите ѝ чрез подобни системи могат да се оценяват ефектите от бъдещи инфраструктурни проекти още преди тяхната реализация.

Освен това, проф. Антонова добави че посредством генеративен изкуствен интелект геопространствените данни се съчетават с нормативни актове и административни документи.

Тя посочи примери като дигиталния Сингапур, където цялостното градско планиране – всички строителни намерения, инвестиции и т. нар. се правят първо във виртуална среда.

Петрова-Антонова посочи, че първото приложение на градския двойник в София е било анализът на достъпа до детски градини по модела на 15-минутния град.

След това фокусът се насочва към параметрично градско планиране, което позволява проектиране на квартали с достатъчно училища, спортни центрове, здравни услуги и обществен транспорт според бъдещото население.

Съществена част от развитието на дигиталните близнаци е създаването на подробни триизмерни модели на градската среда.

Гостенката каза, че моделите не представляват единствено визуализация на сградите.

„Заедно с 3D обема на сградата се добавя информация за функцията на сградата, година на построяване и всякакви други параметри“, заяви тя.

Така дигиталният модел се превръща в богата информационна система, която съчетава пространствени и аналитични данни.

От качеството на въздуха до управлението на риска Една от най-практическите области на приложение на дигиталните близнаци е свързана с мониторинга на околната среда. проф. Антонова даде пример с анализите на градските топлинни острови в София през събиране на данни от енергийната консумация на сградите и трафика в града, на качеството на въздуха и възможността да се прогнозира развитието на замърсяването, които биха били от помощ при управлението на рисковете в градската среда.

„Работим по интегрирането на моделите за предсказване. Тоест какво е качеството на въздуха напред във времето или пък в пространството.“ Използването на данните за по-ефективна градска мобилност Събеседничката добави, че Европа работи върху пространства за споделени данни в области като мобилност, транспорт, енергетика, здравеопазване, туризъм, и посочи, че Столична община е част от подобен проект, свързан с градската мобилност.

„Това е Европейско пространство за мобилността, където идеята е да се интегрират данни от публичния градски транспорт с данни от микромобилни оператори… Идеята е да накараме хората да слязат от леките автомобили, да имат по-комфортно придвижване в града на базата на зелени средства.“ Умните градове: процес без край Десислава Петрова-Антонова подчерта, че проектите за дигитални близнаци и интелигентни градове никога не достигат окончателен завършек.

„Създаването на един цифров двойник е безкраен процес. Дори много пъти са ни питали и партньори и колеги кога ще стане готов. Той никога не е готов. Защото и технологиите се променят, и данните стават все повече.“ В предаването вижте също: - Създадена от AI ваксина цели защита срещу цели семейства коронавируси – новият подход използва изкуствен интелект за откриване на общи и устойчиви вирусни елементи, които рядко се променят при мутации. - Слънчевите бури могат да застрашат железопътната безопасност – геомагнитните смущения са способни да нарушат сигнализацията, GPS системите и комуникациите по железопътните линии. - Наночастици от лечебни растения откриват токсични метали във вода – нова технология използва растителни въглеродни частици като евтини и бързи сензори за замърсяване в реално време. - Учени предупреждават за ускорени промени във водния цикъл на Земята – нарастващите отклонения в речния отток и почвената влага увеличават риска от суши, наводнения и проблеми с водната сигурност.

Целия разговор вижте във видеото.

Всички гости на предаването „Футуризъм“ може да гледате тук.