Доц. Шинков: Самолечението и диети с много йод или без са късата пътека към лекаря

Увлечението по различни „модерни алтернативи“ на класическата готварска сол, които не са йодирани, заплашва да върне назад успеха на профилактиката В интернет пространството темата за здравето на щитовидната жлеза е истинско бойно поле от противоречия.

От една страна, ни плашат, че при проблеми с този орган трябва да забравим за йода и да зачеркнем от менюто си рибата и зеленчуците.

От друга – че йодът е панацея.

Това води до абсурдни диети, които лишават тялото от ценни витамини и минерали, предупреди доц. д-р Александър Шинков от УСБАЛЕ “акад. Иван Пенчев“, председател на Българското дружество по ендокринология.

Истината е, че хората с щитовидни заболявания трябва да получават същите хранителни вещества, които са необходими и на здравите.

Конкретно дневната нужда от йод е между 100 и 150 микрограма.

По време на бременност обаче нараства и достига около 250 микрограма.

Йодният дефицит остава сериозен глобален проблем не само в Третия свят и в миналато, среща се и днес в развитите държави.

В България организираната борба с него започва още през далечната 1957 г., като програмата за профилактика беше прецизирана и подобрена през 1994 г. чрез масовото въвеждане на йодираната готварска сол.

Днес сме изправени пред нов риск.

Увлечението по различни “модерни алтернативи“ на класическата готварска сол, които не са йодирани, заплашва да върне страната ни назад в профилактиката.

В момента по различни причини около 12-13% от населението не приема достатъчно йод.

Ако този процент нарасне заради отказ от йодирана сол в домакинствата, йод-дефицитните заболявания у нас отново ще скочат, прогнозира доц. Шинков. “На другия полюс е опасната мода йодът да се превъзнася като панацея.

В мрежата масово се препоръчва безконтролен прием на йод като средство срещу възпаления, паразити и както е тръгнало – защо не и срещу несподелена любов!“ Истината е, че щитовидната жлеза няма нужда от прекалено много.

Премине ли се разумният праг от 500 до 1000 микрограма дневно, рискът от развиване на автоимунни заболявания нараства главоломно, обясни ендокринологът. “Всякакви странни смеси с високо съдържание на йод са категорично непрепоръчителни.

Този излишен “йодизъм“ няма да донесе здраве, а само ще навреди.“ Друг ключов играч за ендокринната система е селенът.

Той е жизненоважен, защото участва в редица ензимни системи, включително в синтеза и метаболизма на щитовидните хормони. “Дневната нужда на здравия човек е между 50 и 70 микрограма – обясни доц. Шинков. – Често обаче хората приемат по 100 или 200 микрограма, което надхвърля нуждите им и крие риск от хронично предозиране.“ Това се отнася за всякакви диетични прекалявания или добавки. “Няма лошо в сока от целина от сокоизстисквачката, но е изключително опасно да се пие съдържанието на буркан със странна зеленикава чудодейна течност, чийто състав не е ясно описан.

Освен това, когато в едно питие се смесят твърде много билки и треви, никой не може да предвиди техните взаимодействия.

Те не са проучвани и вместо здраве могат да причинят сериозно стомашно разстройство или нещо много по-опасно.“ Самолечението с модерни хранителни добавки обикновено е най-кратката пътека към кабинета на лекаря, обобщи от опит ендокринологът. “Пазарът е наводнен от продукти, чиито листовки – ако изобщо има такива, а не са просто два абзаца рекламен текст – обещават да лекуват едновременно противоположни състояния – например хем хипертиреоза, хем хипотиреоза.“ Основният проблем с хранителните добавки е отсъствието на строг контрол в 3 направления: върху производството и състава; върху претенциите за здравословни ползи и липсата на контрол върху безопасността.

За разлика от лекарствата, където се инвестират милиарди за доказване на биологично действие, точни показания и баланс между полза и риск, при добавките тези стъпки може да са прескочени, а понякога възникват проблеми и от грешно разбиране от хората, твърди експертът. “Да вземем за пример популярната аминокиселина L-тирозин, която масово се слага в продуктите за щитовидна жлеза.

Основният хормон на жлезата се нарича тироксин.

Двете думи звучат близко, но връзката между тях е горе-долу като между “домати“ и “домакиня“ – изходният корен е сходен, но всяка прилика нататък се губи.

Дори да смесите йод с тирозин в едно хапче, тялото няма да произведе магически тироксин.

Синтезът на хормони е изключително сложен и фино устроен фабричен процес.

Подобни добавки няма нито да увеличат, нито да регулират производството на хормони.

Ако усещате, че щитовидната ви жлеза има нужда от помощ, ако вече имате установено заболяване или просто искате да разберете дали всичко е наред, не се доверявайте на интернет форумите и съмнителните капсули.

Изберете сигурния път и се обърнете към специалист – лекар ендокринолог.“