Доц. Пишмишева: Хантавирусите не са нов COVID-19 и не представляват глобален риск

„Хантавирусите, познатите ни до момента, причиняват две заболявания при човека.

В Европа и Азия това е хеморагична треска с бъбречен синдром, а в Северна и Южна Америка – хантабелодробен синдром, при който се засяга белият дроб и се развиват шокови състояния“, коментира по БНТ доц. д-р Мария Пишмишева, началник на Инфекциозното отделение в МБАЛ – Пазарджик.

Пазарджишка област е сред ендемичните райони у нас, защото в региона циркулират гризачи, които са естествен резервоар на вируса. „За 20-годишен период в страната са регистрирани 115 случая, като 27 от тях са лекувани в Инфекциозното отделение на МБАЛ – Пазарджик.

В нашия регион има природни огнища, в които циркулират различни мишевидни гризачи и затова заболяването се среща по-често“, обясни доц. Пишмишева.

Към момента няма специфично лекарство срещу хантавирусите. „Заболяването няма етиологично лечение, т.е. нямаме препарат срещу самия вирус.

Поддържат се функциите на засегнатите органи и системи, което се нарича патогенетично лечение“, каза тя.

Обясни, че при тежки случаи може да се стигне до бъбречна недостатъчност и нужда от хемодиализа, но в повечето случаи пациентите оздравяват напълно: „Оздравяването е дефинитивно.

Много рядко могат да останат остатъчни прояви за няколко месеца, но нашите пациенти са живи и здрави.“ Според специалиста една от най-важните особености е, че европейските щамове не се разпространяват между хората: „Хантавирусите не се пренасят от човек на човек.

Единственият вирус, за който е доказано такова предаване при тесен и продължителен контакт, е андивирусът, който се среща в Южна Америка и не циркулира в Европа.“ Именно този щам е бил свързан със случая с кораба, който привлече вниманието на медиите.

По думите на доц. Пишмишева най-рискови са хората, които често пребивават в природата. „По-застрашени са горски работници, дървосекачи, хора, които събират билки и горски плодове.

Боледуват най-често хора в активна възраст.“ Сред основните мерки за превенция тя посочи добрата хигиена, правилното съхранение на храните и контрола върху популацията на гризачите. доц. Пишмишева беше категорична, че няма основание за паника: „Хантавирусите не са неизвестни за науката.

В България първото описание е още през 60-те години.

Клиничната картина е добре позната, вирусите са добре описани и могат да бъдат диагностицирани и у нас.

Глобален риск няма.

Това не е нов коронавирус и не е нещо непознато за медицината.“