Три законопроекта за промени в Закона за съдебната власт влизат за обсъждане в НС

Народното събрание разглежда на първо четене три законопроекта за изменение на Закона за съдебната власт.

Измененията са свързани с критериите за подбор на членове на органите на съдебната власт и с ограничаване на правомощията на Висшия съдебен съвет (ВСС) с изтекъл мандат.

Трите законопроекта бяха одобрени от Временната комисия по правни въпроси в Народното събрание.

Със законопроекта на „Прогресивна България“ се въвеждат специални правила и ясни критерии за подбор на членове на органите на съдебната власт, с цел повишаване на прозрачността, обективността и предвидимостта на процедурите, както и гарантиране на високи стандарти за професионализъм и интегритет.

Предвидени са и мерки за ограничаване на концентрацията на влияние, като се предлага лица, заемали висши ръководни длъжности, да не могат непосредствено да бъдат избирани за членове на ВСС.

Друг съществен акцент е ограничаването на правомощията на ВСС след изтичане на мандата на неговите членове, като се предвижда тяхното упражняване само по изключение и при необходимост, свързана с осигуряване на нормалното функциониране на съдебната система.

С цел гарантиране на нормалното провеждане на изборните процедури и осигуряване на достъпност за магистратите в цялата страна се предлага преминаване към гласуване с хартиени бюлетини по окръжни съдилища.

С промените на „Демократична България“ се въвеждат ограничения върху правомощията на ВСС и Инспектората при изтекъл мандат на членовете им, като след изтичане на една година те да не могат да вземат решения, засягащи пряко статута на магистратите.

В съответствие с европейските стандарти се въвежда „двойно мнозинство“ при ключови решения както в пленума на ВСС, така и в съдийската колегия по кадрови и дисциплинарни въпроси.

Решенията ще изискват не само общо мнозинство, но и мнозинство от членовете, избрани пряко от съдиите, с цел укрепване на професионалната квота и ограничаване на политическото влияние.

Предвиждат се и мерки за деполитизация на парламентарната квота чрез разширяване на кръга от субекти, които могат да предлагат кандидати, както и въвеждане на изискване за политическа неутралност на кандидатите, проверявана за период от пет години назад.

Проектът на закон предвижда провеждане на избори за нов състав на ВСС при ясни и сигурни процедури, с приоритет на хартиеното гласуване.

Законопроектът на „Продължаваме промяната“ предлага промени в начина на избор на парламентарната квота във ВСС с цел тя да придобие обществен, а не партиен характер, като се създава възможност академичните среди и адвокатурата да излъчват свои представители.

По-конкретно се предлага: един член от съдийската колегия да се определя по предложение на Общото събрание на адвокатите в страната; един член от съдийската колегия – по предложение на Съюза на юристите в България; един член от прокурорската колегия – по предложение на Академичния съвет на Софийския университет; и един член от прокурорската колегия – по предложение на Българската академия на науките.

Законопроектът предвижда и ограничаване на правомощията за назначаване, преназначаване, повишаване и понижаване в длъжност на магистрати от съответните колегии на Висшия съдебен съвет, чиито членове са с изтекъл мандат, за да се даде възможност на новия състав на ВСС да уреди тези отношения и да продължи кадровите назначения.

В тази връзка законопроектът предвижда всички висящи конкурсни процедури да бъдат прекратени.

В началото на дебата председателят на временната комисия по правни въпроси проф. Янка Тянкова („Прогресивна България“) каза, че извънредното заседание на комисията, на което са разгледани законопроектите, не е в нарушение на даденото от нея обещание пред избирателите да работи за качествено законодателство.

Тя посочи, че извънредното заседание е израз на желанието бързо да бъдат приети ефективни мерки за начало на съдебната реформа, което към настоящия момент означава да решат проблема с попълване на квотата на ВСС, като направят прецизен и максимално обективен избор.

Тянкова отбеляза, че между двете четения ще има достатъчно много време, за да могат обединения, организации и съюзи да изкажат колективни становища.