Създаването на Съюза на демократичните сили – повратен момент в историята на България
На 7 декември 1989 г. е основан Съюзът на демократичните сили (СДС), коалиция от опозиционни партии, граждански сдружения и независими интелектуалци. Това събитие бележи един от най-значимите моменти в прехода на България от комунистическа диктатура към демократично общество.
Създаването на СДС е резултат от нарастващото недоволство срещу авторитарния режим на Българската комунистическа партия (БКП) и политическите промени, обхванали Източна Европа през 1989 г. Организацията обединява сили като Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, Екогласност, Независимото дружество за защита на правата на човека и други опозиционни движения, борещи се за свобода и демокрация.
СДС се изявява като платформа за демократични идеи и се противопоставя активно на стария режим. Сред основателите му са ключови фигури като Желю Желев, който впоследствие става първият демократично избран президент на България, Петър Берон, както и редица други интелектуалци и активисти.
През януари 1990 г. СДС участва в кръглата маса с БКП – исторически диалог, който полага основите на мирния преход към многопартийна политическа система. Резултатът от тези преговори е провеждането на първите свободни избори през юни 1990 г., които проправят пътя към демократичните промени.
В следващите години СДС се утвърждава като водеща политическа сила, активно участвайки в изграждането на демократичните институции в България. През 1991 г. коалицията става основен фактор в приемането на новата Конституция на страната, която гарантира правата и свободите на гражданите.
Съюзът на демократичните сили оставя траен отпечатък в историята на България като символ на надеждата и промяната. Неговото създаване и дейност през 90-те години са определящи за облика на съвременна демократична България.
